Решението на 30 октомври от XXII конгрес на КПСС, осем години след смъртта на съветския диктатор. Дотогава мавзолеят официално се нарича „Ленин – Сталин“. В решението на XXII конгрес на КПСС като мотиви за отстраняването на тялото на Сталин от мавзолея изрично са изтйкняте големите нарушения на ленинските принципи, злоупотребите с власт и масовите репресии, свързани с неговото управление. Поради това по-нататъшното съхраняване на тялото му редом с това на Ленин е обявено за недопустимо.
Това са мотивите на КПСС – партията на Сталин, а не на нейните политически противници. При това решението е взето от най-висшия ѝ форум. Разобличаването на сталинския култ е част от официалната политика на съветското ръководство при Никита Хрушчов, а не продукт на някаква „антисъветска пропаганда“.
Но това е и пример за шизофренията на съветската система. Сталин е изнесен от мавзолея, но Ленин остава. Осъден е култът към единия вожд, докато култът към другия продължава да бъде пропагандиран от държавата. Десталинизацията отхвърля част от наследството на съветската система, без да посегне на нейните основополагащи символи.
И така до днес. В самото сърце на Москва, на Червения площад, продължава да стърчи „езически храм“ – с балсамираното тяло на съветски вожд, превърнат в обект на почти религиозна почит. И то на най-централното място в уж православна Москва!
Идеология, която обявява религията за отживелица и проповядва атеизъм, създава собствен култ, собствени ритуали и собствено светилище, превърнати в част от идеологията и на режима на Путин.
65 години по-късно тази годишнина ни напомня колко трудно обществата се разделят не само с диктаторите, но и с митовете, които са изградили около тях.
Не заменяйте критичното мислене с преклонение пред поредния вожд (месия). Не забравяйте, че култовете към личността започват с обещания за спасение, но историята многократно е показвала каква може да бъде цената им.
Коментари (0)
Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще сподели мнение!